РОДЕНИЯТ ЗА РОК ЕМО АНЧЕВ СЕ ИЗПОВЯДВА ПРЕД BADROCK RADIO
МАРИЯ ВЪЛЕВА
1.Вие сте утвърден изпълнител в България, имате изпяти много песни. Коя обаче ви е най-любимата от всички изпълнени дотук?
Всяка песен е създадена в различен етап от живота ми и вероятно в този или друг момент ми е била любима. Но все пак, ако трябва да отлича една песен сега това ще е “Родени за рок” – от нашия десети албум “По трудния път”. Избирам я нея, защото тя разказва живота на всички хора като мен – тези, които сме “Родени за рок”. Ние сме една порода хора.
2.А коя е песента, която бихте искали вие да напишете, какво послание ще носи тя?
Всичко, което съм искал да напиша, е вече написано. Възможно е обаче все още да не е видяло бял свят. Но всяко нещо с времето си – песните с истински важно послание за мен, вече са издадени и са част от дискографията на “Конкурент”.
3.Имате ли песен, която свързвате с лична ваша история? Коя е тя?
Песните на “Конкурент” в почти цялост, са написани лично от мен. Те винаги отразяват мои мисли и гледна точка над живота. Рядко текстовете ни са писани от текстописци, или пък песента – от професионален композитор. Така че всяка песен си е история за мен. За младостта, за лудите рок нощи и купони, за любовните трепети, за семейството – има от всичко по малко.
4.Кой е любимият ви филм? Защо?
“Жега”, защото и двамата актьори са ми любимци – Ал Пачино и Робърт Де Ниро. Те рядко играят заедно, така че събрани на едно място си е цяло попадение. А и историята на филма е много хубава.
5.А коя е книгата оставила силен отпечатък във вас?
Цялата сага “Тримата мускетари” от Александър Дюма. Заради мотото на мускетарите, което е вечно – „Един за всички, всички за един“.
6.Обичате ли да ходите на театър?
Когато едно изкуство е направено с внимание, то си личи независимо на коя сцена е – музикалната или театралната. Обичам да ходя на театър, когато гледам смислени постановки, които дълго след това те карат все още да мислиш и да вникваш в действието. Е, разбира се, понякога не пропускам и някоя готина комедия.
7.Спортувате ли?
Едно време – постоянно. Днес – не чак толкова. 🙂 Като младеж бях професионален футболист, ритах за ЦСКА, независимо, че съм от “Левски”. Но едното няма общо с другото. Вече не се занимавам със спорт, но обичам да се придвижвам с колело, което хем ме раздвижва, хем ме спасява от софийския трафик, който , както всички знаем, е убийствен.
8.Кой е любимият ви спорт?
Иска ли питане? Цар Футбол!
9.Ако вашият живот беше песен как би се казвала тя?
Моят живот е песен и тя даже вече е написана – “Аз съм твоят вечен конкурент”. Факт, че сам съм си я написал, но все пак. 🙂
10.А ако беше филм кой би бил той?
Все още такъв филм не е измислен. Пък и не знам кой болен мозък ще може да го сътвори, ако трябва да съм честен. 🙂
11.Каква зодия сте?
Лъв. Мисля, че даже си личи – поне от беглите познания, които имам в тази област. Който е запознат – ще потвърди (или пък отрече).
12.Как бихте се описали с три думи?
По подобие на заглавието на филма”БСП” или “Бясна страшна пенсия”. В кръга на шегата де.
13.Имате ли хоби и какво е то?
“Легените на Конкурент”. Това е древен занаят по рязане и похапване на салати. Които се сервират – освен с изстудена ракия, което е неизбежно – в прословутите “легени”, които вече превзеха социалните ни мрежи и хората много им се кефят.
14.Кой е девизът, който следвате в живота?
Бъди конкурент най-вече на самия себе си.
15.В какво вярвате?
Вярвам в доброто. Макар и да звучи клиширано, е истина. Вярвам, че хората могат да бъдат добри и че винаги на финала доброто побеждава.
16.Кой е вашият кумир?
Дейвид Ковърдейл – абсолютен феномен на рок сцената! За мен той няма равен!
17.Разкажете нещо, което хората не знаят за вас?
Може би не знаят, че имам много хобита. Постоянно колекционирам нещо. Последната ми “мания”, както го наричат дъщерите ми, са металните табелки от едно време. Тип “Дръж маркуча си в изправност”, “Хигиената е мярка за култура на човека” и много други. Освен от битаци, които постоянно посещавам и ми носят огромно удоволствие, понякога пътувам из различни села и се пазаря с хората, на чиято къща видя готина табела. Абе, намирам си забавления. 🙂
18.Кой е любимият ви български изпълнител?
Имам ли право на друг отговор!? Макар и нескромно – “Конкурент”!
19.А любимият ви български актьор?
Имам много любими български актьори. Баш Майстора – Кирил Господинов, както и Димитър Манчев. Велики артисти!
20.Разкажете ни за първото си влюбване?
Сигурно е било в детската градина, нямам ясен спомен оттогава, честно казано.
21.Кой е любимият ви цвят?
Турско синьо.
22.Вярвате ли в съдбата?
Не. Защото всеки човек сам чертае съдбата си.
23.Как бихте описали живота си с една дума?
Шоу!
24.Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да, абсолютно! И съм изживявал такава.
25.Ревнив ли сте?
И да, и не. Зависи от ситуацията, защото срещу ревността най-важно е доверието.
26.Суетен ли сте?
Абсолютно! За мен е много важно как изглежда един музикант, когато излиза на сцената, защото това е основна част от неговото сценично излъчване. Затова и да си призная, никога не тръгвам на концерт без поне 1 куфар с дрехи и още няколко допълнителни закачалки.
27.Какво е за вас България?
Най-красивата страна в света.
28.Опишете Родината ни с три думи?
Величествена, красива, разнообразна.
29.Каква е мечтата ви?
Определено мечтата ми е да се кача на една сцена със звезден състав от любими мои световни музиканти. Барабани – Томи Олдридж, бас китара – Руди Сарзо, китара – Джон Сайкс, клавишни – Джон Лорд. И аз да съм вокал на този звезден състав. 🙂 А не Дейвид Ковърдейл….
30.Каква е последната цел, която си поставихте?
Да създадем още много нови хитове с “Конкурент”. И работим по нея!
31.Коя световноизвестна песен, ви се иска вие да сте написали?
Парчето на бандата “Europe” – “The Final Countdown”. Знам, че Джоуи Темпест я е написал още в студентското общежитие. За мен това е абсолютен вселенски хит, който много харесвам!
- Имате ли конкурент?
Да, аз самият. Защото всеки човек колкото и конкуренти да има, винаги е в най-голямо съревнование със самия себе си. Пък това не е лошо, защото те кара да се надграждаш.
33. Kоя е най-голямата ви загуба? Как я преодоляхте?
Най-голямата ми загуба е ясно, че е моментът, в който изгубих съпругата си Ани. Такова нещо не се преодолява, но поне с големи усилия се продължава напред. Аз лично трябва да благодаря на двете ми дъщери Емма и Мариана, които много ми помогнаха да се отлепя от земята и да не потъна и аз в депресии. Двете и сега са ми основна мотивация за всичко, което правя – и в личен, и в професионален план.
Post comments (0)